След едно дълго отсъствие...

Добре помня първите стъпки на Стефка Аройо в изложбения живот у нас преди години. Тогава тя правеше впечатление с оригиналния си пластичен изказ, с искреността си, с високата си живописна култура. Сега ние видяхме един художник, преминал през различни бури и изпитания, видял много страни и народи, развил и променил своето виждане, чувствителност и познания с огромен обем от житейски наблюдения и от професионален опит.

 

Всичко това несъмнено осезаемо е обогатило живописния език на авторката. Но онова, което прави най-силно впечатления в тази изложба, съдържаща основно картини, но също и много интересни рисунки, е постигнатият синтез между личностно и „свръхличностно , между директния контакт с натурата и асоциативното обобщение. Тези особености на художническия натюрел на Стефка Аройо определят баланса между острата й чувствителност, която през годините не е загубила нищо от своята искреност и непосредственост и способността й за обобщения, афинитетът й да дири специфични пътища за осъществяването на своите живописни визии.

 

Нейните картини са своеобразни, многоелементни композиции, трудно дефинируеми като тематика или жанр, в които композиционната формула, лежаща в основата на създаването на образа, варира всеки път и се разнообразява от сходни, но и не съвсем подобни фигуративни мотиви и стилови средства. „Сгъстената” атмосфера на пластическото внушение, като правило директно, без разказвателност или описателност, естествено насочва зрителя към образните послания на творбата.

 

Издължаването на пропорциите на фигурите и грациозността на позите и жестовете върви ръка за ръка със степенуването и убедително постигнатите взаимодействия между линиите, плоскостите и пространството. Всичко това създава усещането за своеобразна „мозаичност” на картинното изображение. Същевременно нюансировката на тоналните градации, „прозрачността” на колорита и подчертаните цветови акценти изграждат от всяка една картина органично цяло, при което тоналната живопис не влиза в противоречие с декоративния ефект. По този начин художничката постига търсения ефект на ансамбъла, който се определя и от тематичното мото на изложбата. Същевременно се затвърждава усещането за самоценност на всяка една творба по отделно.

 

Самостоятелната изложба на Стефка Аройо е постижение за авторката и обещава нови интересни срещи с тази изтъкната наша художничка.

В началото на 80-те години на миналия век едно чаровно момиче се отделяше от талантливото младо поколение с изтънчената си чувствителност и някаква вродена пластическа култура, която не се учи, а се носи като дар на съдбата.

Живописта на Стефка Аройо беше необяснимо красива, без да е краснописна и заедно с това – структурна и свободна, модерна и съвременна... И във фигуралните си композиции с драматични сюжети, и в неангажираните сюжетни произведения живописта на Стефка Аройо е емоционално чиста, извисена над имитативната реалност, завършена и изведена в едно пластическо пространство, в което земната привидност живее в измеренията на един реален духовен свят.

 

Не знам какво е спечелила живописта на Стефка Аройо от пребиваването и в Испания, но съм сигурен, че през това време българската живопис беше лишена от присъствието на един сериозен, културен и автентичен творец. За щастие в работите, правени в Испания живописта и е не само много по-свободна, по- чиста и светла, но преди всичко – много по-изведена като личностно послание. В някакава особена хармония и природата, и птиците, като че ли долетели от света на детските приказки и мистерията на лунната светлина – вкичко, от видимия и невидимия свят, живее в едно пластическо пространство, в което емоционалната изтънченост на Изтока се среща с рационалността на западната култура. Има нещо благородно и артистично в тази живопис, която живее по своите собствени закони – на една бленувана хармонична поетика.

 

Не си спомням от колко години не съм се виждал със Стефка Аройо, само преди няколко дни за минута две се чухме по телефона. Не ми звучеше много оптимистично, но в няколко снимки, които ми изпрати, има толкова много вътрешна светлина и красота, които ме върнаха в първите години на творческите надежди. Пътят на Стефка не е бил много лек, но един творец, който въпреки всичко, е запазил светлината в изкуството си, е надежда не само за себе си.

 

Искам да вярвам, че днес отново преоткриваме света на един истински странен и дълбок творец. И Стефка трябва да повярва в него!

На добър час! 

Сливен, 2011