Нощно

Вали небето.
Шумно, безспир.
Изплаква се ...
Земята измива, изчиства я.

Спира сърцето.
От старост и самота.
Живота изтича –
загребан в началото на векà
от утробата на една жена.

Стихване.
Бездихание сякаш!
Сухо проскърцва хòда
на тялото старо:

Само очите светят
с блясъка детски все още

В това тяло – там
поуморено,
бавно, бавно бие сърце
и чака сина да си дойде
и да я прегърне за миг поне.

Лицето, ръцете – набраздени дълбоко

Лицето, ръцете,
сърцето – разрушени дълбоко.