Баби

Ставахме баби.
Една по една.
„Събличахме“ крилцата
пеперудени и овехтели –
изгубили цвят и копринен прашец ...

Пооправяхме ги –
нагърчени и обрулени вече
и ги слагахме –
нагънати и поизкъсани –
за „следващия Път“ –
в раклите стари на нашите баби! ...
...........................................................
Ей там тичаха дечица босоноги.
Със сини очи
и усмивки в светлина потопени.
Стояхме стихнали и уморени.
Гледахме ги – тихозасмени
и с разплакани очи! ...
...........................................................
Ставахме баби,
една по една.
До вчера момичета,
до днеска – жени.
„Събличахме“ крилцата пеперудени
и стихвахме
от живота принудени.