Малък живот

Една шепа пръст съм,
с насадени по нея горски цветя;
С мъничка зима,
и с мънички пролет и лято и есен,
с човешки бури в чаша вода.

Ден светъл, обещаващ – начален,
а пълен с нàнизи от мисли и
звуци тъжни –
изглежда печален.

От сутрин до вечер гледам,
Разглеждам деня и
мисля за вчера, за утре,
за после, докато се уморя.

В пространството малко,
човешко,
се лутам, тичам, спъвам се и
пълзя с по-малко сили,
с повече вопли –
се бутам ограничена в една стая
с четири стени.

В шепата малък живот
все така оставам и
не мога да се утеша!
Една мъничка шепа пръст съм,
с насадени по нея уханни цветя.